Напускаме двореца-музей Маринку, за да продължим към последната точка от нашия маршрут в търсене на изкуство и култура. Отправяме се към административния център на окръг Долж – гр. Крайова и най-красивата сграда в него – двореца Жан Михаил. Сградата е архитектурен паметник от национален интерес. Дворецът е построен между 1898 и 1907 г., за да служи като частна резиденция на Константин (Дину) Михаил, земевладелец и политик, син на големия земевладелец Николачи Михаил. През 1888 г. Дину Михаил става президент на окръжния съвет на Долж и иска да построи в центъра на града дворец, достоен за неговото богатство и социален статус. Известният френски архитект Пол Готро изготвя проекта за сградата. Константин Михаил умира през 1908 г., преди да успее да открие резиденцията си.

Дворецът Жан Михаил принадлежи към френския академизъм, включващ елементи, принадлежащи към късния барок. Дворецът притежава богата интериорна и екстериорна декоративна архитектура и за построяването и декорирането му са използвали изключително качествени материали. Изключителният интериор е постигнат чрез стълбище от карарски мрамор и колони в йонийски стил, полилеи от Мурано, полилеи от Венеция, позлатени мазилки, стени, тапицирани с лионска коприна, висококачествени ламперии и паркет, стилни мебели, японски съдове, скулптури и картини.

Жан Михаил наследява голяма част от земята и недвижимите имоти на баща си, а след смъртта на брат си и на лелите и чичо си и около 30-те години става един от най-богатите румънци. Също като баща си бил любител на изкуството и трупал богати колекции. При смъртта му през 1936 г., богатството на Жан Михаил, което включва земя и имущество, 30 милиона леи в брой и още 950 милиона пари в брой и акции, депозирани в различни банки, става притежание на държавата. Завещанието на Жан Михаил предвижда създаването на културна фондация, наречена на негово име, която да ликвидира богатството му и земята да се продаде на селяни, а получените пари да бъдат използвани за създаването на училища, културни центрове, селски библиотеки, училище с агрономичен профил в Крайова.

След края на втората световна война в двореца „Жан Михаил“ се помещават централите на някои политически институции, като регионалната комунистическа организация „Олтения“ и Румънската асоциация за укрепване на връзките със Съветския съюз, за кратко време се помещават и ректоратът, деканатите и административният отдел на Агрономическия институт, предшественик на Университета в Крайова.

През годините в двореца са пребивавали различни видни личности – крал Карол I (1913 г.), цар Фердинанд (1915 г.), по време на Първата световна война през 1916 г. е щаб на германското командване за Олтения, главнокомандващият полските въоръжени сили Маршал Ѐдвард Ридз-Шмѝгли (1939 г.), полския президент Игнаци Мошчицки (1939 г.), Йосиф Броз Тито (1944 г.) и др.

От 1954 г. в Двореца Жан Михаил се помещава Музей на изкуствата – гр. Крайова. В началото фондът на музея се състои от колекциите на художествената галерия „Alexandru şi Aristia Aman“, която включва произведения от холандски фламандски, италиански и френски школи от 17 век, румънска живопис (Теодор Аман), румънски и чуждестранни графични произведения на изкуството, които са добавени към колекцията от европейски картини на Жан Михаил. През годините фондът на музея се обогатява чрез придобиване на художествени произведения от общината и дарения на колекции, притежавани от личности като Николае Романеску, Корнети, Глоговеану.

Днес постоянната експозиция представя произведения, разделени в три експозиции: колекция с европейско изкуство, колекция с румънско изкуство и Константин Брънкуш. Колекцията с европейско изкуство предлага на посетителите произведения от холандската, фламандската, италианската и френската школа. Колекцията с румънско изкуство включва икони, живопис, картини на художниците Константин Лека, Теодор Аман, Николае Григореску, Щефан Лучиан, Николае Тоница, Йосиф Изер,Георге Петрашку, Теодор Палади, Еустациу Стоенеску, Йон Цукулеску, Корнелиу Баба.

Основна атракция на музея е галерията, посветена на Константин Брънкуш, показваща шест от ранните му скулптури (включително варианти на най-известните му творби):

• Вителий (1898),
• Мис Погани (копие на версията от 1913),
• Гордост (1905),
• Глава на дете (1906),
• Целувката (1907) и
• Торс (Бедро) (1909-1910).

Величественият дворец Жан Михаил беше последната ни спирка от маршрута „Изкуство и култура“. Надяваме се, че сте се насладили на богатите колекции в избраните от нас музеи и галерии и театралните представления в театър „Вида“.

За връщане към изходната ни точка гр. Велико Търново Ви предлагаме да плаваме по Дунав с ферибот при Турну Мъгуреле-Никопол.